Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да се откаже от целевата инфлация и вместо това да се съсредоточи върху ръста на цените на дискреционните разходи, за да защити най-бедните в блока. Това се твърди в цитиран от Ройтерс документ, който ще бъде представен пред централните банкери по време на водеща изследователска конференция.
ЕЦБ си поставя за цел да постигне инфлация от 2%. Базираната във Франкфурт финансова институция не планира скоро да се обсъжда дори дефиницията на целта, тъй като представителите ѝ отдавна твърдят, че използването на различни измерители, като базисната инфлация или данни, включващи разходите за жилища, може да внесе объркване.
Но в документа, изготвен за Форума на ЕЦБ по централно банкиране в Синтра, Португалия, следващата седмица, се твърди, че настоящата рамка ощетява непропорционално работещите с ниски доходи и води до по-лош резултат за обществото. Логиката е, че след повишаване на лихвените проценти дискреционните разходи се свиват значително повече от необходимото, което предизвиква спад в търсенето на труд в секторите, произвеждащи дискреционни стоки и услуги.
„В тези сектори работят по-голям дял от служителите с ниски доходи и чието потребление е силно чувствително към колебанията в доходите", се казва в документа. По този начин първоначалният спад на дискреционните разходи се превръща в по-широко свиване на общото търсене, което се засилва от въздействието върху домакинствата с по-ниски доходи.
„Чрез таргетирането на дискреционната инфлация централната банка стимулира домакинствата да изглаждат дискреционните си разходи; това от своя страна смекчава негативните ефекти върху заетостта на работещите в дискреционните отрасли“, смятат изследователите.
Макар че това би довело до по-благоприятна позиция по паричната политика, стабилизирането на инфлацията на дискреционните разходи позволява на икономиката по-ефективно да преодолее т.нар. разлика в производството, или разликата между потенциалното и действителното производство, твърдят още те.