Старите длъжници се превръщат в новите любимци на дълговите пазари

Докато опасенията за фискалния дефицит разтърсваха световните пазари на облигации миналия месец, се случи нещо необичайно. Държавните ценни книжа на Италия, Гърция и Испания отбелязаха ръстове, пише Bloomberg.

Само преди няколко години това би било немислимо. Дълго време тези държави бяха изтласкани в периферията на европейските пазари – в очите на трейдърите те бяха непоправими прахосници, поддържащи вечно раздути бюрокрации – и затова в моменти като този, когато вълна от тревога за растящия държавен дълг обхвана света, техните облигации биха били сред най-тежко засегнатите.

Но днес Италия, Гърция и Испания относително силно поддържат фискалната предпазливост, запазвайки дефицитите си под контрол след трудно научените уроци от наложените строги икономии, които свалиха редица политически лидери. В същото време по-големите и по-мощни правителства в Берлин, Вашингтон и Токио продължават с планове за разходи, които ще увеличат дълговете им.

Изведнъж разликата между лихвите, които инвеститорите изискват, за да държат италиански облигации вместо германски, се срива под 1 процентен пункт. Това е значителен спад спрямо разликата от 5,7 пр.п. преди десетилетие, което показва как разделението между богатите и бедните в Европа – и в по-широк план на всички развити пазари – избледнява, тъй като инвеститорите наказват големите заемополучатели.

„Цялата рамка за периферните страни е по-благоприятна“, коментира Патрик Барбе, старши портфолио мениджър в Neuberger Berman, чийто екип управлява фиксирана доходност за 6 млрд. долара. „Те надминаха очакванията за фискалния си баланс и дефицита и спечелиха от по-висок растеж в сравнение с много от водещите страни.“ Той очаква италианските облигации да продължат да се представят по-добре.

В същото време 10-годишните разходи по заемите на Франция са се повишили над тези на Испания и сега са само с три базисни пункта по-ниски от тези на Гърция.

Неотдавна залозите, че доходността по държавните облигации ще се изравни в цяла Европа, бяха болезнени, поддържани само благодарение на готовността на Европейската централна банка (ЕЦБ) да подкрепи по-бедните икономики с лихви близо до нулата и лесни пари. Сега стратегията е в разцвет, като не само ЕЦБ я подхранва.

Малко са местата, където промяната е по-осезаема, отколкото в Италия. Дълго време асоциирана с хаотична политика, слаб растеж, разточителни политики и нестабилни облигации, страната се превърна в нещо като любимец на пазара, поне в сравнение с някои от алтернативите.

Показателят за риска от отпускане на заеми на Рим в сравнение с Берлин – lo spread, както е известен този показател в Италия – показва колко са се променили възприятията. Сега той е 0,91 пр.п., а по време на дълговата криза през 2011 г., която свали тогавашния министър-председател на Италия, той се увеличи значително.

Бързата промяна помогна на Италия да привлече рекордни чуждестранни инвестиции от началото на миналата година. За сметка на това, германските държавни облигации претърпяха най-голямото изтегляне на японски инвеститори за десетилетие през април, показват данни на министерството на финансите на азиатската страна, публикувани в понеделник.

Барбе от Neuberger Berman и колегата му Яник Лоират са купили италиански държавни облигации по време на пазарния хаос през април, предизвикан от митата. Целта им е по-нататъшно намаляване на доходността им спрямо германските облигации до 0,8 пр.п. до края на годината. Стратезите от Barclays са по-оптимистично настроени: те прогнозират, че разликата ще се свие до 0,7 пр.п. през следващите шест месеца.

„Честно казано, все още не очаквахме тази конвергенция“, казва Барбе. „Има много въпроси около американските държавни облигации, но италианските държавни ценни книжа не са изненадвали пазарите от известно време.“

Фискалните опасения тласнаха доходността по 30-годишните американски държавни облигации над 5% миналия месец за първи път от 2023 г. За сравнение, еквивалентните разходи по заемите на Италия са спаднали с около 50 базисни пункта до 4,3% от 16-месечния си връх през април.

Докато САЩ загубиха последния си първокласен кредитен рейтинг ААА, Италия и Гърция спечелиха повишение на кредитните си рейтинги с една степен тази година, след като ограничиха дефицитите и разходите. Италия вече е с рейтинг BBB+ от S&P Global Ratings, три степени над junk, а Гърция е с рейтинг BBB.

„Бюджетните дефицити са се придвижили в правилната посока, което не е било така за много от основните страни“, казва Фелипе Вилароел, портфолио мениджър в TwentyFour Asset Management.

Голяма част от импулса зад намаляващата разлика в доходността между Германия и по-задлъжнелите партньори от ЕС идва от самата Германия: под новото правителство на Фридрих Мерц, тя се отказва от фискалната дисциплина, за да инвестира в отбрана и инфраструктура.

„Това отразява по-голямото емитиране от Германия поради фискалните ѝ планове в сравнение с периферията“, казва Прия Мисра, портфолио мениджър в J.P. Morgan Asset Management.

Индексът на Bank of America за облигациите на държавите от периферията е напът да постигне най-добрите си тримесечни резултати от 2020 г. насам, с ръст от 2,3% от април насам, в сравнение с нулева възвръщаемост за индекса на страните от Г7. На пазарите на акции Испания, Гърция, Словения и Полша отбелязват най-големите ръстове на световно ниво в доларово изражение през тази година, показват данни, събрани от Bloomberg.

ЕЦБ току-що понижи за осми път лихвените проценти, което спомага за стимулиране на конвергентната търговия. Но председателят на ЕЦБ Кристин Лагард вече изрази недоволство от идеята, че ролята на централната банка е да подкрепя рискови залози, като на пресконференция през март 2020 г. заяви, че „не е тук, за да затваря спредовете“.

Друг риск за страни като Италия и Гърция е, че те все още имат едни от най-високите дългове на континента, а заемните разходи на САЩ и Германия може да продължат да тласкат референтните лихви нагоре. Затова въпреки че премиите, които периферните страни плащат над Германия за заеми, са се понижили, те все пак ще харчат повече за лихви, което може да влоши фискалните перспективи.

„Фактът, че тази търговия се представя толкова добре, ме кара да се чувствам изнервен“, казва Филипо Алоати, ръководител на финансовия отдел в кредитния екип на Federated Hermes. Това не е като технологичния балон от 2001 г., казва той, „но все пак е много пренаселено“.