Въвеждането на забрана на мобилни телефони в училищата няма да подейства, ако не се предвиди отговорност и санкция за родителите. Над половината учители искат финансови и административни санкции за родителите, чиито деца нарушават забраната за носене на телефони в час. Това става ясно от изследване Синдикат „Образование“ във връзка с промените в Закона за предучилищното и училищното образование, публикувани за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката (МОН).
В изследването са участвали 4935 респонденти, от които 94,1% са педагози, а останалите — непедагогически специалисти и родители. Средната възраст на участниците е 54 години, което е съотносимо с възрастта на българските учители.
На въпроса „Смятате ли, че предложените промени за забрана на телефоните ще допринесат за реализирането на този текст в закона в интерес на по-добрата мотивация на учениците?“ 56,9% от участниците смятат, че забраната няма да подейства, ако не се предвиди отговорност и санкция за родителите. Само 30% са оптимисти, че тази промяна в закона ще гарантира спазването на забраната.
81,1% са убедени, че допълнителното задължение за учителите и директорите да съхраняват и носят отговорност за ученическите телефони, които според МОН трябва да бъдат изземвани на входа, е поредната абсурдна идея и би унижило българските учители.
Синдикат „Образование“ е категоричен, че отговорност за телефонната забрана трябва да поемат и родителите чрез административна и финансова санкция при нарушение.
89,6% са против изграждането на т.нар. „хотели за телефони“ за сметка на училището.
Около 30% от респондентите са готови за символични, а още толкова за ефективни протести срещу продължаващата агресия от страна на ученици и родители към учителите, както и срещу задължението за пазене на ученически телефони.
89,3% от анкетираните са убедени, че без оценка за дисциплина, без гарантирано спазване на училищния правилник и без вменяване на административна и финансова отговорност на родителите, нищо в образователната система няма да се промени.
По въпроса за придобиване на основно образование 63% смятат, че това трябва да се случва след завършването на 8 клас, а 32% не искат промяна в настоящия модел (след 7 клас).
Повечето от анкетираните смятат, че националното външно оценяване (НВО) в 4 клас и в 10 клас трябва да отпадне. Относно отпадането на НВО в 4 клас 87,5% категорично подкрепят премахването му, а под 10% смятат, че има важна статистическа стойност. Още по-категорични - 89% от запитаните, са в подкрепа на отпадане на НВО в 10 клас.
48,3% са за отпадане на НВО след 7 клас, тъй като учениците губят мотивация към важни, формиращи личността предмети, които не са обхванати от НВО. Около 40% от респондентите виждат смисъл в провеждането на това външно оценяване.
88,9% от запитаните учители и служители подкрепят връщането на повтарянето на клас, включително и във втори, трети и четвърти клас. Повтарянето на клас в начален етап трябва да се допуска само при явни езикови и социални дефицити, отчита проучването.
Европейските образователни политики се създават с участието на работещите учители, докато в България водещи са предложенията на политически партии, които често са лишени от педагогически опит, посочват от Синдикат „Образование“.
преди 6 дни Днешното поколение което ходи на училище, е продукт на поколение което се замогна не защото е ходило на училище :) ако разбирате какво искам да кажа. Огледайте се, ***, чалга, бързи коли, бандитчета, тарикатчета. Кой ще ти седне да учи физика, литература, математика. Трябва поколения да минат, обществени строеве да се сменят за да дойде на почит пак науката и образованието. Сега само се лъжем че имаме училища и се учи нещо там. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 дни А глоби за учителите, когато децата са жертва на простотиите им? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 дни А може би да си извоюват уважението на учениците и да си вършат работата както трябва отговор Сигнализирай за неуместен коментар