За Тръмп може да се окаже опасно да вярва, че Путин е луд

Доналд Тръмп смята, че Владимир Путин му е приятел, но се е променил след последните им телефонни разговори и е полудял. Той греши и по трите точки, но ако президентът на САЩ и неговите поддръжници имат нужда да вярват в това, за да промени той курса си по отношение на Русия и Украйна, нека всички се преструваме, че е прав, пише в материал колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън.

Няма да се преструвам обаче, защото съм скептичен, че Тръмп ще направи необходимия завой докрай, пише Чемпиън. Това би включвало не само налагане на нови санкции на Русия – и неговите ескалиращи заплахи в социалните мрежи предполагат, че може да се готви да подкрепи законопроект, който вече е в Конгреса – но и възобновяване на потоците от оръжия към Украйна в размери, достатъчни да убедят Путин, че времето вече не е на негова страна.

Това изглежда малко вероятно, не защото Тръмп е някакъв руски актив, а защото възобновяването на доставките на оръжия би подкопало основната му цел с намесата в конфликта. А тя е да постигне някои икономически и политически победи чрез подновяване на отношенията с Москва.

Да започнем с това, че Путин не е приятел на никой чужд лидер. Той е агент на КГБ от кариерата, обучен да кара мишените си да вярват, че споделя техните интереси, за да може да ги използва. В този случай тези предполагаемо споделени интереси включват както победа над либерализма, така и преследване на бизнес сделките, за които Тръмп толкова жадува, но неизбежно ще се окажат много по-малко от обещаното. Нарцисистите осигуряват най-лесния материал за работа за този вид манипулация и от гледна точка на Путин операция „Доналд“ не би могла да върви по-добре.

Второ, Путин не е променил личността или целите си нито на йота, откакто Белият дом смени обитателя си, нито от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. или дори откакто Тръмп за първи път дойде на власт през 2016 г. Готовността на руския президент да направи каквото е необходимо, за да постигне целите си в това, което той смята за сфера на влияние на Москва, остава такава, каквато беше. Обстоятелствата са тези, които са се променили, и то в негова полза.

Най-важното от тях е оттеглената от Тръмп подкрепа на САЩ за Киев. В пика си, когато Тръмп спря и споделянето на разузнавателна информация, оттеглянето на американците позволи на войските на Путин най-накрая да превземат позициите, които украинските части бяха заели в руския регион Курск преди повече от седем месеца. Нахлуването на руска територия може да е или да не е било мъдро решение, но от гледна точка на Киев то има три основни цели: да подмами Кремъл да премести войските си далеч от фронтовите линии в Източна Украйна, да предотврати всяко отваряне на нов руски фронт в съседната Сумска област и да бъде държана територията като разменна монета, която да се използва в предстоящо споразумение. Всички тези възможности вече са загубени.

И накрая, няма никаква лудост в Путин. Твърдението на Тръмп беше продиктувано от третата и най-голяма в последно време атака от серия удари с ракети и дронове срещу украински градове и военни цели. Тези атаки са проява на жестокост и циничност и ще продължат. Те също така са безмилостно логични и далеч не са без прецедент.

Въздушната война на дълги разстояния на Русия отново има множество задачи, които да постигне. Тя е предназначена преди всичко да изяде доставените ракети за противовъздушната отбрана на Украйна – цел, която има всички шансове за успех. Това ще принуди президента Володимир Зеленски да направи жесток и политически опасен избор за това дали да използва намаляващия си запас от прехващачи, за да защити цивилни или военни цели. Като удрят маршрутите за доставки и подкопават морала, атаките също така ще улеснят нещата за руската лятна офанзива, която вече е започнала.

Формулирането на тази кампания от страна на Путин подчертава очевидното му намерение – умишлено пренебрегнато от САЩ по време на шарадата на мирните преговори – да надхвърли териториалните претенции, които вече е предявил към четири украински провинции. Сега той говори за създаване на „буферна зона“ по границата на Русия с Украйна, умишлено подвеждаща фраза, предназначена да представи поемането на контрол върху по-голяма територия като начин за отбрана. Войските му вече проучват Сумска област и са струпани по тази част от границата. По-ранни (неуспешни) проучвания показват, че останалите две украински области, които граничат с Русия – Харковска и Чернихивска – вероятно ще са следващите.

Във време, в което държавният секретар Марко Рубио прочиства Съвета за национална сигурност на САЩ от професионалисти, които не споделят заблудите на администрацията относно Русия и нейното нахлуване в Украйна, няма много причини да се смята, че Тръмп е на прага на политически обрат.

Западната политика по отношение на Украйна сега е фундаментално разделена. Повечето европейски лидери са по-убедени от всякога, че Путин трябва да бъде спрян в Източна Украйна, защото предотвратяването на неговия военен авантюризъм и усилия за политическа дестабилизация ще стане само по-трудно и скъпо, ако той пожъне успех. Връхлетени са от ново чувство за неотложност, макар че вероятно е вече твърде късно, за да има някаква решаваща промяна за Украйна. От другата страна е администрацията на САЩ и нейните спътници в културната война в Източна Европа, като унгарския премиер Виктор Орбан, които виждат в Путин съюзник в разрушаването на така наречения либерален ред.

Това е потенциално катастрофална ситуация за Украйна. Тя не може да излезе от тази война като жизнеспособна суверенна държава без пълномащабна военна помощ от Запада и санкции, които да притиснат Путин да прекрати инвазията си и да се откаже от по-обширните си цели за господство в региона. Европа също не може сама да осигури нивото на помощ и натиск, което е необходимо. Тя не може да запълни празнотата в доставките на ракети за противовъздушна отбрана Patriot, разузнаването в реално време или друга американска подкрепа в редица области, ключови за войната – дори ако с минимално сътрудничество от страна на САЩ може да купи част от тях. Европа също така не може да увеличи икономическия риск за Кремъл от продължаваща инвазия в Украйна без Министерството на финансите на САЩ.

Киев няма друг избор, освен да продължи напред. И по-голямата част от Европа разбира, че е в интерес на собствения ѝ мир и стабилност Путин да се провали в това, което той веднъж описа като „възвръщане“ на руските земи и влияние. И за двете страни евентуален обрат в политиките на Тръмп остава най-правдоподобният – и предвид ограниченията във времето може би единственият – начин за осуетяване на постимперските амбиции на Кремъл.