Илиан Георгиев: Ролята на банките е да откриват и подкрепят устойчивите бизнес проекти

Как се отразяват глобалните предизвикателства на банковите политики, увеличават ли се рисковете при финансиране на бизнес проекти и има ли сектори, които трябва да са „привилегировани“ при кредитиране? Отговорите на тези и други въпроси потърсихме от Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.

– Г-н Георгиев, променя ли се банковата политика вследствие на глобалните предизвикателства?

– Банковата политика винаги следи развитието на икономиката в дадена държава и в света и търси начини да се адаптира, за да може първо да избегне рисковете, които една промяна в държавата, в Европа или в света може да предизвика, и второ, да идентифицира възможностите да направи бизнес. Така че от тази гледна точка банковата общност наблюдава развитието внимателно.

Вие виждате, че и пазарите реагират на всякакви новини и когато има новини за действия, които всяват несигурност, те са надолу и обратното – когато има новини за действия, които премахват тази несигурност, те се успокояват и тръгват във възходяща посока. Няма банкер, който да не си задава въпроса как тези промени ще повлияят върху портфейла ми, активите ми и моите клиенти. Всеки един се опитва да прозре и намери правилния подход, за да позиционира институцията, банката, бизнеса, който ръководи, в посока, така че да не страда, а напротив – да извлече ползи от ситуацията.

Илиан Георгиев

Илиан Георгиев е член на Управителния съвет на “Българо-американска кредитна банка” АД от януари 2012 г. От септември 2013 г. е назначен за изпълнителен директор, а от юли 2017 г. е избран за главен изпълнителен директор. Той е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България от април 2023 г.

От 2011 г. до назначаването му за изпълнителен директор заема поста директор на дирекция „Кредитиране“ в банката. Преди да се присъедини към ръководния екип на БАКБ, в периода септември 2003 г. – ноември 2011 г., заема мениджърски позиции като ръководител управление „Големи корпоративни клиенти“ и заместник-ръководител на управление „Корпоративно банкиране“ в „Юробанк И Еф Джи България“ АД (Пощенска банка).

В периода април 1998 – август 2003 г. е част от екипа на „Стопанска и инвестиционна банка“ АД, като през 2001 г. е назначен на поста ръководител отдел „Корпоративни кредити“.

Илиан Георгиев е магистър по икономика от Университета за национално и световно стопанство, специалност „Счетоводство и контрол“.

– Увеличават ли се рисковете при финансиране на бизнес проектите?

– Разбира се, че се увеличават рисковете при финансиране на бизнес проекти, защото, ако говорим за нещо, което е свързано с локалния пазар – нещата изглеждат малко по-устойчиви. Но ако говорим за проект, който е свързан с глобалните пазари,  например  с износ за Европа, рисковете са по-големи. 

Представете си, че всички компоненти се асемблират в едно изделие, което се продава в някоя от големите икономики, например в САЩ, ние не знаем при какви условия ще бъде внасяно. Съответно оттам нататък започва една несигурност по отношение на  планираните обeми - дали ще могат да се реализират, или не. Това ще наложи период на изчакване за успокояване на нещата.

Какво имам предвид под успокояване – виждате, че веднъж се анонсират мита, след това тези мита се денонсират, така че трябва да видим един по-устойчив режим, за по-дълго време. Ясно е на всички, че очевидно ще има протектионистична политика спрямо тези, които доставят в силните икономики.

– Има ли сектори, които трябва да са „привилегировани“ при кредитиране?

– Би трябвало привилегировани да са секторите, които дават дълбочина. Има добри проекти с дългосрочен ефект и проекти, които имат еднократни ефекти. Например – проектите с еднократни ефекти са тези в жилищното строителство, защото създават стойност и това остава, разбира се, ползва се от хората, носи им наслада, но икономическата им стойност е еднократна.

И има проекти, като например изграждането на завод за производство на някакво изделие, които имат постоянен ефект, докато те работят. Защото създават търсене на работна ръка, търсене на енергия, търсене на материали. Съответно от тях винаги има добавена стойност, защото тя се реализира всеки месец от живота на тази фабрика.

Така че от тази гледна банките трябва да насочват финансирането към устойчиви и екологични проекти, които създават добавена стойност и ще имат дългосрочен ефект за икономиката на страната ни и за обществото, като цяло.

– Кои са иновативните решения, които улесняват оценката на клиентите, за да се предотвратят евентуални рискове?

– По отношение на иновативните решения, които правят оценката на клиентите – това са общо взето разработени модели, които оценяват не само настоящето, но и могат да предвидят бъдещо развитие, различно от това, което е базовият сценарий, за да може да се предотвратят евентуалните рискове. В този случай от изключителна полза би било използването на AI. Добре обученият изкуствен интелект може да намери решение на очакваните рискове, така че да продължи подкрепата на даден проект и той да може да бъде успешно реализиран.

– Преди време прогнозирахте, че българският бизнес внимателно планира, за да започне да инвестира. Как очаквате това да се отрази на българската икономика?

– Аз продължавам да съм на мнение, че в много области на българския бизнес, свързан с производство основно, особено в тази глобална несигурност, се създават изключителни възможности за това България да се превърне в един производствен център, поради близостта си до основните пазари – Централна Европа, където сме на около 1000 - 1500 км., т.е. ние сме за един до два дни с автомобилен транспорт до тези центрове.

Това е изключително важно в едно с това, че България е известна индустриална държава в миналото с инженерните си кадри и способността на бизнесите да организират и изпълняват производство. Ние можем да правим продукти на световно ниво.

Моето очакване е, че тези възможности ще бъдат реализирани от страна на българския бизнес. Ще се отрази разбира се, ползотворно, защото колкото повече произвеждаме и продаваме на европейските пазари, толкова повече България ще е добре, защото ще подобри търговския баланс и ще създаде добавена стойност в страната, ще се повишават всички икономически показатели.

 – Научи ли си европейската банкова система уроците от кризите през последните години?

– Тази банкова система трябва не само да осигурява стабилност и сигурност за вложителите, но в крайна сметка тя трябва да осигурява възможност за развитие на икономиката на страната и на Европа. Погледнете какво е състоянието на икономиката и на отличителните компании в САЩ и вижте, че няма такива в Европа.

Така че отговорът дали си е научила уроците, е малко спорен, от гледна точка на това, че може би е прекалила със залагането на регулациите и сигурността, което потиска развитието на бизнеса. И поради тази причина в Европа няма огромни компании в областта на технологиите и промишлеността.

– За поредна година БАКБ се включи в Banking Today. Защо подкрепяте това събитие на Investor.bg?

– С Banking Today ние ставаме вече традиционен партньор, защото това събитие е много съдържателно и по интересен начин представя темата за банките и за финансирането. Аз участвам в панела, свързан с банките, където между другото ми прави впечатление и миналата година, и тази стартира с външен лектор, който има интересни виждания по отношение на развитието на света и икономиката на България и създава атмосфера и предпоставка за това в дискусиите.

Те са на високо ниво, много професионални, но имат голямо значение и водещите на форума. Аз искам да ги поздравя, защото те са в темите и умело подбират въпросите, така че да изяснят и да представят в пълнота важни теми, в случая това беше еврото, и да дадат възможност и за някои послания, които се чуха от участниците в банковия панел и конференцията.