"Кофас": Ескалация на напрежението между Израел и Иран поставя под заплаха световната икономика

Мащабът на израелската атака срещу Иран поражда опасения за всеобхватен конфликт в региона. Ако това се случи, последиците за цените на петрола, инфлацията и монетарната политика ще бъдат значителни и това поражда потенциални опасения за финансовата стабилност. За това предупреди глобалният кредитен застраховател "Кофас".

Наблюденията показват, че ескалацията в дългогодишната конфронтация между Израел и Иран предизвика рязко покачване на цените на петрола и бягство към сигурни активи. В краткосрочен план, особено поради факта, че ситуацията остава променлива, може да се очаква пазарна волатилност – особено на енергийните пазари. В по-дългосрочен план всяко трайно прекъсване на световните петролни потоци през Ормузкия проток може да доведе до рязко повишаване на цените, което ще има последици с голямо влияние за световната икономика, прогнозират от Кофас.

Сред най-сериозните рискове е опасността израелските удари да доведат до ескалация на напрежението в региона. От "Кофас" напомнят, че миналата година беше избегната низходящата спирала на всеобхватен конфликт на фона на ответни атаки. Този път обаче ситуацията може да се развие по различен начин, като се имат предвид мащабът и целите на израелските атаки, което може да предизвика по-силен отговор.

Политическа несигурност

В анализа си експертите допускат, че низходящата спирала може да бъде подхранвана и от ограничените правомощия на президента на САЩ по отношение на израелския му партньор и вътрешнополитическата нестабилност на израелските и иранските власти.

В най-лошия случай Иран може да избере да атакува американски военни бази в Близкия изток, ако се убеди, че Вашингтон подкрепя пряко израелските операции срещу него, особено защото Израел остава извън прекия обсег на иранските самолети. Преди две нощи САЩ поискаха временното изтегляне на персонала, който не е от първостепенно значение, от няколко регионални бази, като подчертаха повишената загриженост за сигурността. Потенциалните цели включват бази в Катар, Бахрейн, американски активи в Оманския залив.

Отражение върху петрола

Цените на петрола се покачват. Въздушните удари, нанесени от Израел по ирански военни и ядрени обекти през нощта на 12 срещу 13 юни, бележат значителна ескалация към сценарий, който може да доведе до рязко повишаване на цените на петрола. Потенциалното въздействие върху световното предлагане на петрол далеч надхвърля ефекта от намаляването на износа на Иран с около 2 млн. барела на ден. Един по-обхватен пожар в Близкия Изток, където се намират основните страни производителки на петрол, отговарящи за около една трета от световния добив, би могъл да повлияе на цените по множество канали, предупреждават от "Кофас" и отбелязват, че сега вниманието е насочено към риска един разширен конфликт да доведе по един или друг начин до затваряне на Ормузкия проток. През тази ключова точка се пренасят повече от 20 милиона барела суров петрол и рафинирани продукти всеки ден. Това е и основен маршрут за доставки на втечнен природен газ (LNG).

Суровият петрол сорт Брент поскъпна с 12,5%, след което ограничи ръста си. Рискът от ескалация на ситуацията в Близкия Изток върна цените над 70 щатски долари в момент, когато перспективите за петрола ставаха все по-неблагоприятни през последните месеци. Очакваше се комбинацията от свързаната с търговията несигурност, натежала върху световното търсене, и неочакваното ускоряване на постепенното прекратяване на съкращенията на добива от ОПЕК+ да допринесе за по-нататъшно натрупване на запаси, оказвайки натиск за понижаване на цените през 2025 и 2026 г.

От "Кофас" допускат, че при намаляване на напрежението и петролната инфраструктура остане незасегната, може да се очаква, че през следващите седмици ще надделеят пазарните сили. Най-вероятният резултат в този случай би бил по-висока премия за геополитически риск, която на практика би поставила по-твърд под на цените. Въпреки това, в най-лошия случай, включващ продължителна ескалация и прекъсване на потоците през Ормузкия проток, цените почти сигурно биха скочили значително над 100 щатски долара за барел.

Риск от инфлация

По-високите цени на петрола означават по-висока инфлация. Устойчивото повишаване на цените на петрола се отразява пряко на инфлацията чрез по-високите транспортни и енергийни разходи. Тези компоненти имат значителна тежест в потребителските кошници и съответно в индексите на потребителските цени по света. Те са изключително чувствителни от политическа гледна точка както в развиващите се, така и в нововъзникващите и напредващите икономики.

В Съединените щати Доналд Тръмп превърна енергийната политика в основен стълб на кампанията си и в ключова част от стратегията си за борба с инфлацията. Той обеща да понижи цените на петрола чрез увеличаване на вътрешното производство и стратегически геополитически маневри в Близкия изток, включително усилия за съживяване на ядрените преговори с Иран като част от по-широк план за стабилизиране на регионалната динамика и оказване на влияние върху световните пазари на петрол.

Отражение върху облигациите

От "Кофас" очакват допълнителен натиск върху облигационните доходи. Основните централни банки, с осезаемо изключение на Японската централна банка, все още участват в цикъл на парично облекчаване, който е добре дошъл, за да се приспособи към протичащото икономическо забавяне. В това отношение нов петролен шок би могъл да усложни паричната политика, увеличавайки стагфлационния натиск.

Политическите ръководители, като се започне от Федералния резерв, ще бъдат принудени да отложат намаляването на лихвените проценти или дори да обмислят подновяване на затягането на паричната политика. Освен това нарастващите инфлационни очаквания и преоценката на динамиката на лихвените проценти в САЩ и в световен мащаб също ще допринесат за повишаване на доходността на облигациите при този сценарий. Това се случва в момент, когато търговската война и приемането от Камарата на представителите на „Един, голям, красив законопроект“, който ще увеличи федералния финансов дефицит и дълг, вече поддържат високи лихвени проценти. К

ато се има предвид централната роля на щатския долар и пазарите на държавни облигации в световните финанси, по-високите лихвени проценти в САЩ обикновено водят до затягане на финансовите условия в световен мащаб, напомнят от "Кофас". Ето защо, това глобално преоценяване на лихвените проценти допълнително ще засили натиска за повишаване на доходността на облигациите на различните пазари. Последиците от по-високите лихвени проценти ще се отразят върху затруднените във фискално отношение правителства, както и върху потребителите и предприятията.