ИПИ: Ударно увеличение на заплатите срещу недостига на медицинските сестри у нас

Ударно увеличаване на възнагражденията на медицинските сестри у нас в рамките на 1–2 години, съкращаване на срока за обучение и създаване на ясна пътека за кариерно развитие. Това са част от предложенията на Института за пазарна икономика (ИПИ) за решаване на проблема с недостига на медицински сестри в България. 

От ИПИ представиха своите предложения по време на дискусия в София "Недостигът на медицински сестри: икономически перспективи и работещи решения". 

Според икономистите удвояването на възнагражденията на медицинските сестри за една или две години е амбициозна, но необходима цел.

Други предложения са свързани с намаляване на срока на обучението за медицински сестри във висшето образование у нас с два семестъра до постигане на минималните изисквания на европейската директива, а също необходимостта от програма от целенасочени мерки за повишаване на степента на задържане на студенти в специалността. Друго предложение е свързано с привличане на медицински страни от трети страни като от ИПИ смятат, че България трябва да се опита за използва "ресурса" на медицински сестри в страни извън ЕС с активно търсене и стимули за започване на работа. От ИПИ предлагат също да се разреши на медицинските сестри да имат собствена практика и да договарят самостоятелно с НЗОК. 

"Необходимо е да има промяна в това с какво трябва да се занимава една медицинска сестра, те да се освободят постепенно от всякакви излишни дейности - дали свързани с документация, отчитане, с неща, които не включват директно контакт с пациента", посочи Петя Георгиева, старши икономист в ИПИ. Тя обобщи, че всичко това може да се случи, но не може да се случи изолирано от случващото се в цялата система на здравеопазване. 

Според данни, представени от Георгиева за брой специалисти по здравни грижи на един лекар, съотношението е около 1:1,4 - на един лекар отговарят средно около 1,4 сестри. В отделни видове лечебни заведения съотношението е по-негативно, има места, където лекарите са повече. В специализираните лечебни заведения ситуацията е по-критична. Според статистиката един специалист по здравни грижи в многопрофилна болница отговаря средно за страната за около 6,5 пациенти. В специализираните болници това съотношение е по-високо, има места, където една сестра отговаря за 30 пациенти.

Около 10% от всички медицински сестри са изчезнали от българския трудов пазар през изминалите 10 години. Нямаме строги стандарти колко да бъдат сестрите, няма изисквания за всяка клинична пътека, което ги поставя в по-неизгодна ситуация спрямо лекарите, каза Петя Георгиева.

Недостигът е между 5000 и 17 000 души, като в болничната помощ е особено критичен, затова в много лечебни заведения се прибягва и до използването на студенти. Нито една област не е застрахована. В София също има болници с негативно съотношение между лекари и специалисти по здравни грижи, уточни Георгиева.

Коментирайки данни за доходите на медицинските сестри у нас за последните две години - между януари 2023 г. и декември 2024 г., по данни на НАП, Георгиева отбеляза, че се вижда, че те постоянно растат във времето и сестрите не са изключително зле платени. Месечният им доход е нараснал за две години от около 1960 лева до малко над 2600 лева. Тя обясни, че това са брутните доходи - това, което медицински сестри изкарват, работейки на две места, работейки нощна смяна. 

Относно данните за броя на сестрите за този период, те леко намаляват, но не намаляват критично много - малко под 29 000 от около 29 600, отбеляза Георгиева, като това са всички сестри в България - в болничната, в извънболничната помощ, в различни медицински центрове, в детски градини, ясли. По думите й това намаление показва лоша тенденция - по-малко са хората, които упражняват тази професия. Те са намалели само за две години с определен брой, които вече не са в системата.

От ИПИ отбелязват и необходимостта от намаляване на времето на обучение за медицински сестри у нас - за да се получи бакалавърска степен по специалност "Здравни грижи" продължителността на обучението е 4 години. В много държави в ЕС то е 3 години, в някой 3,5 години с постигане на необходимите според европейската директива 4600 часа обучение. 

"Има държави, които са го постигнали, получат същото качество на образование, дори по-добро, отколкото в България за по-кратък срок", отбеляза Георгиева. Тя добави, че това може да стане и у нас като посочи, че вече се случват бавни стъпки в тази посока като това, че МОН обяви специалност "Медицинска сестра" и "Акушерка" за защитени професии.

Георгиева обаче каза, че това не решава генералния проблем - откъде ще намерим хора, които да учат тази специалност, колко са тези хора, които остават в професията, след като започнат да учат, как да се промени тенденцията повече млади хора да избират тази професия и да остават в нея. 

Данни на Министерството на здравеопазването, цитирани от Георгиева, за поискани и дадени удостоверения за работа в страни от ЕС, показват, че все по-малко медицински специалисти решават да емигрират - около 63 са издадените такива документи за медицински сестри от България през 2023 г. Трябва да се има предвид, че около 1000 места за студенти има открити, те се заемат на около 92-93%, от тях всяка година завършват около 630-650 медицински сестри, една десета от тях решават да емигрират, отбеляза Георгиева, добавяйки, че 10% се губят в момента, в който си вземат дипломите.

Общо 173 лекари и медицински сестри са поискали разрешение от държава от ЕС да дойдат да работят у нас, показват още данните за 2023 г. По думите на Георгиева е важно как да привлечем хора от трети държави, да ги накараме да дойдат у нас, да им предоставим адекватни условия на труд и възможност как да си трансформират дипломите, така че да отговарят на нашите изисквания. „Това стои като въпрос пред България, трудно решение е, но има голяма възможност да се търсят такъв тип специалисти. С влизането в еврозоната може да използване това като конкурентно предимство“, добави тя.

Според ИПИ само с решителни реформи и политическа воля България може да спре намаляването на броя на кадрите и да гарантира достъпна и качествена здравна грижа за всички. (по БТА и БНР)