Пътят към евтината енергия ще бъде много скъп

Стремежът на Европа да развива евтина и чиста енергия наскоро бе подложен на сурова проверка на реалността, тъй като прекъсванията на електрозахранването и поредицата от отменени проекти за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ясно показаха, че пътят към евтината енергия ще има много висока цена, пише Рон Бусо за Ройтерс.

През последното десетилетие европейските инвестиции във възобновяеми енергийни източници рязко нараснаха, а правителствата започнаха да прилагат политики за намаляване на емисиите на парникови газове - усилия, които се ускориха, след като нахлуването на Русия в Украйна предизвика шок в цените на енергията.

Делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния сектор на Европейския съюз (ЕС) се е увеличил до 47% през 2024 г. от 34% през 2019 г., като само между 2022 и 2024 г. са инсталирани рекордните 168 гигавата мощности за слънчева енергия и 44 гигавата мощности за вятърна енергия, сочат данни от Брюксел. Във Великобритания производството на електроенергия от възобновяеми източници ще надхвърли 50% за първи път през 2024 г.

Но инвестициите в мрежова инфраструктура, включително кабели, трансформатори и технологии за съхранение на батерии, едва успяват да се справят с бързата промяна в микса от електропроизводство. Според доклад на Европейската комисия (ЕК) до 2030 г. между 40% и 55% от линиите за ниско напрежение ще надхвърлят 40-годишна възраст, докато дължината им се е увеличила само с 0,8% между 2021 и 2022 г.

ЕК издаде насоки за развитие на електроенергийните мрежи, в които изчисли, че до 2040 г. блокът ще се нуждае от инвестиции за 730 млрд. евро в електроразпределението и за още 477 млрд. евро в развитието на електропреносната мрежа.

Недостатъчните инвестиции в мрежовата инфраструктура създадоха напрежение в много системи - риск, който се прояви на 28 април с катастрофалното прекъсване на електрозахранването на Иберийския полуостров. Регулаторните органи все още разследват какво точно е предизвикало срива на енергийните системи в Испания и Португалия. Но това, което се знае със сигурност, е, че прекъсването е било предшествано от изключването на два соларни парка в Южна Испания.

Испанската система е силно зависима от възобновяемите енергийни източници, но проблемът не е в самия източник на енергия. Проблемът по-скоро се състои в това, че системата на мрежата не е била актуализирана, за да отчете факта, че соларните електроцентрали, за разлика от тези, използващи изкопаеми горива, не генерират инерция - кинетичната енергия, създавана от въртенето на въртящите се генератори - която може да помогне за стабилизирането на мрежата в случай на смущения в електрозахранването. За да преодолеят това предизвикателство, операторите ще трябва да инвестират в технологии като синхронни кондензатори или батерии, които се включват в рамките на милисекунди в случай на прекъсване на електрозахранването, за да предложат резервен вариант.

Неуспехът на Иберийския полуостров поставя в центъра на вниманието факта, че са необходими повече инвестиции в обикновените, но жизненоважни елементи на мрежовата инфраструктура.

Лоша икономика

Друг тест за Европа беше изводът, че офшорният вятър - някога обявен за потенциален фактор за промяна на възобновяемата енергия - днес просто страда от лошата икономика.

На 7 май датският гигант Orsted отмени голям проект за офшорни вятърни централи край източния бряг на Великобритания, с което нанесе удар върху амбициите на страната да изгради 50 GW мощности за чиста енергия до 2050 г. Според Orsted, който вече е вложил 5,5 млрд. датски крони (близо 737 млн. евро) в проекта, неотдавнашното увеличение на разходите за материали е наложило отмяната.

А след това, на 16 май, нидерландското правителство отложи търговете за два офшорни вятърни парка с общ капацитет от 2 GW поради липса на интерес от страна на потенциалните участници в търга. Няколко компании заявиха, че не виждат жизнеспособна бизнес обосновка за проектите, които не предлагат на разработчиците никакви държавни субсидии.

Тези два случая показват, че капиталоемки проекти като офшорните вятърни централи просто няма да имат икономически смисъл без по-амбициозни инициативи на правителствената политика.

Краткосрочно мислене

С това предизвикателство не се сблъсква само за Европа. Въпреки че в световен мащаб инвестициите в чисти технологии са нараснали, основните цифри прикриват по-малко розова картина.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) съобщи в доклад, публикуван на 5 юни, че глобалните инвестиции в енергийни мрежи са достигнали рекордните 390 млрд. долара през 2024 г. и се очаква да надхвърлят 400 млрд. долара през 2025 г., което е с 20% повече, отколкото преди десет години.

Но разходите за модернизация на електропреносната мрежа не са в крак с времето. През 2016 г. за всеки долар, похарчен за нови производствени мощности, в мрежите са инвестирани около 60 цента. Това съотношение е спаднало до по-малко от 40 цента, тъй като разходите за възобновяеми енергийни източници са намалели, според МАЕ. Това е неустойчиво, тъй като застаряващите западни енергийни системи - особено тези в Европа - ще изпитват все повече проблеми, ако не бъдат похарчени трилиони за модернизация на мрежите.

Недостигът на инвестиции отчасти отразява фундаментално разминаване във времевия хоризонт.

Правителствата се сблъскват с обществения натиск всеки път, когато сметките за енергия или данъците се увеличават, така че те ще се борят да представят на избирателите дългосрочните ползи от изразходването на милиарди данъци за подпомагане на изграждането на модерни, нисковъглеродни енергийни системи.

Но енергийните компании и комуналните услуги, които искат да инвестират във възобновяеми енергийни източници и мрежи, ще се нуждаят от дългосрочна политическа сигурност, а предвид сложните икономически условия за много проекти в областта на възобновяемите енергийни източници, те често ще се нуждаят и от щедри субсидии.

Със сигурност дългосрочните разходи от бездействието за смекчаване на изменението на климата ще бъдат много по-високи, а ЕС вече харчи над 100 млрд. евро годишно за субсидии за изкопаеми горива. Но дългосрочното мислене не е лесно за политиците във време на нарастващ популизъм, национализъм и поляризация.

В крайна сметка, ако европейските правителства искат населението им да разполага с евтина, зелена енергия, те ще трябва да приемат реалността, че постигането на тази цел ще бъде по-скъпо и ще се ръководи повече от правителствата, отколкото е било обявявано досега.