Регулатори и граждански контрол ще се борят със спекулата преди въвеждането на еврото

Гражданският контрол в момента е един от най-сигурните начини да пресечем опитите за спекула на цените при процеса на въвеждането на еврото. Това мнение изрази пред журналисти председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова, която участва в национална дискусия „Ефектът на еврозоната. Говори опитът на страни членки“, която се проведе по инициатива на ИСС.

Тя се надява, че потребителите ще бъдат активни след 8 август, когато ще започне двойното обозначаване на цените в магазините. Русинова обясни, че когато цената на определена стока се е променила в рамките на една седмица, те трябва да сигнализират Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), "дори и местните власти".

Русинова обясни, че прави впечатление, че едни и същи търговски вериги покачват цените си, но извън София, като се надява на координация между контролните органи, които да приложат механизмите на държавата срещу спекулиране с цените.

„Държавните органи са на терен, следят динамиката на цените и ще търсят отговори за тяхното необосновано в някои конкретни стоки покачване, което няма нищо общо с въвеждането на еврото“, коментира премиерът Росен Желязков при откриване на националната дискусия, която е част от Комуникационната стратегия за въвеждане на единната европейска валута в България.

По думите му информацията за необосновано покачване на цените няма нищо общо с еврото, което още не е въведено, но „инспирира определени пазарни субекти да предприемат проактивни действия“. Той е категоричен, че целта на държавата не е да прави интервенции на пазара, а да не допусне неговото изкривяване, най-вече дължащо се на вътрешни фактори.

Премиерът отбеляза, че досега в България липсва сериозният медиен политико-икономически анализ. „Защо пазарът се държи понякога волатилно, без да има реална икономическа база за това, реални икономически фактори, реални ценообразуващи такива? В някои отношения изглежда като да се тества способността на държавата да реагира. Или някой по-смел би казал, че това е някаква хибридна акция, която има други задачи“, коментира Желязков и добави, че всичко това подлежи на съответната преценка и оценка.

Той увери, че Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за регулиране на съобщенията, като национални регулаторни органи, ще бъдат на мястото си.

По думите на премиера контролните органи трябва да упражняват ефективно своите правомощия през предстоящите месеци. Според него ролята на институциите е да не допуснат „изкривявания на пазара“.

Според Желязков информационната кампания за еврото няма да бъде политически мотивирана, нито пък пропаганда. „Ще се използва информация от достоверни източници, така че да бъдат адресирани страховете и опасенията на хората и същевременно да бъде осигурена предвидимост, включително по отношение на пазарната среда“, заяви той.

Спекулативни ли са цените

Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов обясни, че има скок на цените на определени стоки в определен регион, което се потвърждава от изнесените от него вчера данни, които са „първични и сурови“ и сега се прави анализ. Той обяви, че данните ще бъдат предоставени на регулаторните органи – КЗП и КЗК.

Той отрече, че при увеличението на цените може да се говори за тип инфлационни процеси, а става въпрос за „чиста спекула".

Спецов настоя да се види как се формират цените и надценките, дали отговарят правно и нормативно, когато се отнася до търговските вериги. Той съобщи, че предстои разговор с юристи може ли да се посочат средни цени за страната, които да се изписват в потребителската кошница.

Като добър пример за влияние при необоснованото увеличение на цените той даде Добрич, където местните журналисти са посетили пазара и е последвало намаление на цените на стоките.

Анализ на регулаторите

Председателят на КЗК Росен Карадимов се ангажира с анализ от страна на регулаторите, специализирани в различни области, и синхрон помежду им, за да упражнят правомощията си.

„НАП и КЗП имат регионални структури и са на терен, вече правят мониторинг на цените. КЗК може да използва тяхната информация, за да прецени дали има основание да започне производство за картел и да наложи санкция“, обясни той.

Карадимов съобщи, че секторни анализи ще покажат какво е действителното състояние на пазара. Според него КЗК ще преценява и от страна на потребителите, и от страна на производителите, като дистрибутори, вериги и доставчици ще бъдат наблюдавани през следващите месеци.

Той се надява и потребителите да бъдат по-активни, като това ще стане и чрез обществен съвет с участието на работодатели, синдикати и организации на потребителите. По думите му най-важно е доверието, за да се премине през прехода на паричната замяна на лева с евро. Карадимов смята, че при въвеждането на еврото „страната ни има уникален шанс за пръв път да усети присъствието на държавата за справедливост и честни правила на играта“.

Маринела Петрова, съветник в Българската народна банка, съобщи, че се предвижда двумесечен срок, от началото на ноември, в който търговските банки са длъжни да изготвят прогноза за необходимите банкноти и монети, които ще са необходими на бизнеса, за да работи с еврото. Според нея няма да са достатъчни само стартови пакети.

Петрова обърна внимание на някои практически аспекти, свързани със срокове и наличности в евро между бизнеса и търговските банки. „Освен центровете в София, които са три, обмяна на по-големи количества може да се прави в Бургас, Плевен, Пловдив и Варна. За търговските банки е безлимитен обменът на валута, но бизнесът трябва да прави предизвестие в тридневен срок за суми над 30 хил. лева“, уточни тя.

По думите ѝ рестото трябва да е в евро в периода на двойно обращение и по изключение в левове. Що се отнася до контрола на истинноста на банкнотите и монетите, тя напомни, че те имат отличителни знаци, които са подробно описани на сайта на Европейската централна банка.

Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, припомни, че централната банка подготви сборник с въпроси и отговори, където в обобщен и систематизиран вид гражданите и други заинтересовани страни могат да намерят отговори на често задавани в публичното пространство въпроси относно въвеждането на еврото в България.

„В този исторически преходен период особено много разчитаме на бизнеса, синдикатите, потребителските организации. Подготовката за двойното отчитане на стоките и услугите в лева и евро е на финален етап и вече може да се види на практика на места“, отбеляза банкерът.

Чобанов подчерта, че доверието в бизнеса е съществен елемент от икономическата конюнктура, затова се надява, че цените на стоките и услугите ще останат на сходно ниво и няма да бъдат повод за напрежение. „Ценовата стабилност е особено важна за развитието на икономиката и влияе върху жизнения стандарт на хората“, добави той и смята, че синдикатите със своята експертиза ще продължат да са свързващото звено със заетите, като защитават техните интереси и да ги информират за важните практически въпроси по преминаването към еврото.

„Потребителските организации със своята активна работа по закрила интересите на потребителите, информиране за техните права и контрол върху търговците ще продължат да бъдат важно звено в стабилността и доверието в икономическите процеси“, каза още подуправителят на БНБ.

Той се надява като подходящи примери за нашата държава по отношение на приемането им в еврозоната да се използва опитът на Естония и Литва. „Както знаете, те също оперираха в режим на паричен съвет и участваха във валутно-курсовия механизъм II, без да променят паричния си режим. Не се наблюдаваха сериозни сътресения и проблеми, така че може с голяма степен на сигурност да очакваме, че нашия опит също ще бъде успешен и без съществени затруднения“, коментира Петър Чобанов.

Ползите от влизането в еврозоната

Проф. Даниела Бобева от Института за икономически изследвания към Българска академия на науките обърна внимание на ползите, свързани с изсветляването на икономиката. Тя е сигурна, че след влизане на страната ни в еврозоната ще бъде много по-трудно на бизнеса да бъде в сивия сектор. „Цените се вдигат. Някой ги вдига. Защо ги вдига? Бизнесът трябва да разбере, че губи конкурентоспособност, ако цените се вдигат“, заяви тя в онлайн връзка. Бобева заяви, че икономиката и бизнесът имат нужда и ще получат позитивен тласък с влизането на страната ни в еврозоната. Тя прогнозира, че ще се увеличат инвестициите и сделките на капиталовия пазар, защото страната ни ще завоюва престиж.

Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, смята, че „България ще задлъжнява по-бавно“, ставайки част от еврозоната.

Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара, настоява да се предприемат мерки за защита на най-уязвимата част от българските граждани.

„Влизането в еврозоната ще доведе до повишаване на кредитния рейтинг на България и ще я направи по-атрактивна за инвеститорите, отбеляза Соня Димитрова, началник на дирекция „Европейски въпроси и политики“ в Министерство на финансите.