Тайната на следвоенната политика на Великобритания беше да поддържа високи цените на жилищата, така че избирателите от средната класа да се чувстват по-богати. Това най-основно изборно правило на Острова – жилищна икономика, глупако!, убегна на финансовия министър Рейчъл Рийвс, чиято данъчна политика задуши и без това вече затруднения пазар, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Макар и незначителни, нейните промени имат силен психологически ефект върху доверието, тъй като показват вероятния подход за следващите четири години – обърнете внимание на бързането през март да се сключат сделки преди влизането в сила на увеличения данък върху сделките. Освен това защо компаниите за жилищно строителство ще се ангажират да изградят още милиони жилища, ако няма купувачи, които да се редят на опашка, за да ги придобият от тях?
Както ще потвърдят опитни брокери на недвижими имоти, обемът е по-важен от цената. Тъй като гербовият налог, както се нарича имотният данък във Великобритания, сега осигурява 14 млрд. паунда (19 млрд. долара) годишно, тази кокошка стана златна за данъчните постъпления. Разходите за закупуване на жилище, които нараснаха с 12% за основните жилища, са чувствителна територия. За вторите имоти на чуждестранни купувачи ръстът достига 19%, което на практика означава, че Великобритания не желае чуждестранно богатство. Толкова за глобална Великобритания.
Увеличените данъци върху покупката на имоти за жилища на скромна цена и за купувачите на първи жилища напълно секнаха вятъра в платната на жилищния пазар. Въведен в началото на данъчната година през април, данъкът прибавя около 2500 паунда към разходите за покупка на жилище. Това може да изглежда незначително за покупка на стойност стотици хиляди паунди, но след десетилетие на постоянно покачване на имотните данъци то стана особено забележимо в Лондон и в Югоизточна Англия, най-богатата област не само във Великобритания, а и в цяла Европа.
Продажбите на жилища във Великобритания отбелязаха най-големия си спад в историята след изтичането на данъчните облекчения. Графика: Bloomberg LP
По данни на HMRC през април сделките с жилища във Великобритания са намалели най-много от началото на воденето на статистика, до под 65 хил. сключени сделки спрямо почти три пъти повече през март. Несъмнено купувачите са бързали да приключат сделките, но възстановяването им изглежда несигурно. Одобренията на ипотечни кредити са намалявали всеки месец тази година до най-ниското си ниво от февруари 2023 г. насам. Това не предвещава нищо добро за периода на върхова активност през пролетта и лятото, тъй като запитванията от нови купувачи също разко намаляват. Средните цени на жилищата във Великобритания се повишиха до 273 хил. паунда, увеличение с 3,5% през миналата година и с 25% от пандемията насам, така че ще има известно отдръпване заради високите цени, особено в Лондон.
Британската столица вече изпитваше затруднения поради липсата на активност на пазара, която се понижи до нивата, набюдавани за последен път по време на голямата рецесия. Данни от имотния регистър показват, че продажбите през януари 2025 г. са били под половината от обема, отчетен по време на пандемията, когато имаше отлив към селските райони. Една от причините за спада е свързана с по-високите вноски по ипотечните кредити, които представляват 58% от месечните доходи в Лондон, докато делът им в национален мащаб е два пъти по-малък, сочат данни на Nationwide Building Society.
Лондон е градът с най-висок процент на купувачите на първо жилище – там се стичат амбициозни висшисти, а предлагането на нови жилища не е твърде голямо. Въпреки новата годишна цел от 88 хил. нови жилища, които трябва да бъдат построени в Лондон, през миналата година бяха завършени под 32 хил., което е най-ниският брой от десет години насам.
Луксозните имоти в Лондон от години са в застой, след като силният приток на руски пари доведе до ръст на пазара след световната финансова криза. Малцина биха пролели сълза за това, че плутократите от Кенсингтън и Челси не са успели да постигнат възвръщаемост, коригирана към инфлацията, но спадът с 15% на цените на имотите в района през миналата година, по данни на Националната статистическа служба, би трябвало да е сигнал за пробуждане. Когато пазарът на недвижими имоти в столицата напрактика пресъхва от гледна точка на обем, а цените намаляват, това има много по-широко въздействие върху растежа и данъчните приходи.
До голяма степен застоят през последно време на имотния пазар се дължи на ефекта на „врящата жаба“ от по-високите лихвени проценти. Най-добрите оферти за покупка са около 4%, което беше норма през последните две години, но дългосрочното въздействие се проявява по-силно сега, когато Английската централна банка (АЦБ) се бави с по-нататъшното намаляване на лихвите.
Бенчмарковата доходност за кредиторите е блокирана в стабилен, но по-висок диапазон. Графика: Bloomberg LP
Напоследък се проявиха множество дългогодишни проблеми, които се изостриха от допълнителните мерки за конфискация на Рийвс, особено по отношение на собствениците на имоти. Неотдавнашните допълнителни ограничения за данъчния статут на местни жители с постоянен адрес в чужбина, които въведоха данък върху наследството във Великобритания от 40% за богатите чужденци, се отразяват ежедневно в медиите с все повече съобщения за плутократи, които си заминават, включително много британски граждани.
Покупката на имот в Лондон като инвестиция също остава в миналото. Закупуването на къща в Мейфеър е свързано с плащането на еднократен данък за милиони, така че наемането е може би по-привлекателно или просто се насочвате към друго място. Имотите продължават да бъдат жизненоважни за икономиката и добавянето на нови данъци прави наистина сизифовски надеждите на Рийвс да я промени до следващите избори.